(Време за четене – 12 минути)
- Какво е темперамент?
- Разлика между темперамент и характер.
- Типове темперамент?
- Защо е добре да познаваме кой тип темперамент сме?
- Защо е добре да се съобразяваме с темперамента на бебето от раждането?
Темпераментът се счита за основа на личността и се различава от характера
Темпераментът се фокусира само върху вроденото поведение и се наследява. Той остава относително постоянен през целия ни живот и „ръбовете му“ могат само леко да се загладят.
Характерът на човека обхваща по – широк набор от характеристики и включва наследени черти, наученото поведение, влиянията на околната среда и начина, по който взаимодействаме с детето. Характерът може да се променя през целия ни живот. И зависи от това дали сме си направили труда да се самонаблюдаваме и изучаваме. Дали искаме да разгърнем потенциала, с който сме дошли. Или предпочитаме да обвиняваме всеки и всичко, без да поемем отговорност за Себе си.
Важно е да разберем, че няма добър и лош темперамент. Добре е да знаем, че темпераментът е уникална комбинация от черти, които носим и това определя често нашето поведение, нашите мисли и действия.
Темпераментът се определя въз основа на набор от характеристики:
- Ниво на активност (възбуда и отпускане) – определя колко енергия може да вложим в умствена или физическа дейност.
- Общителност (социална адаптация) – определя какво е нивото на комфорт при общуване.
- Емоционалност (реакция към заобикалящия свят) – описва интензивността на емоционалните реакции.
- Постоянство (устойчивост на стрес) – отнася се до нивото на решителност, постоянство на решаване на ежедневните задачи,.
- Чувствителност (впечатлителност) – определя как индивидът реагира на различни преживявания и на сетивни стимули като докосване, звук или вкус.
Идеята за различните видове темперамент се заражда в древността. Древногръцкия лекар Хипократ първи представя теорията за четирите телесни течности (хумори). Всеки темперамент се свързва с доминиране на една от течностите, което води до различни личностни черти и поведение. Гален доразвива тази теория.
А днес това знание продължава да се използва като рамка за разбиране на поведението на личността.
Има 4 типа темперамент: сангвиник, холерик, меланхолик и флегматик.
Ние проявяваме черти от всички темпераменти, но характеристиките на един (или два) темперамент са определящи за нашето поведение и се нарича доминиращ.
Типове темперамент
Сангвиник
- Елемент – въздух
- Цвят – жълто
- Социалност – екстроверт
- Силни страни – общителен, харизматичен, любознателен, адаптивен
- Слаби страни – импулсивен, нетърпелив, разпилян, непостоянен
Сангвиничният темперамент се характеризира с весело и общително поведение. Хората с такъв темперамент обикновено са ентусиазирани, приказливи, оптимистични и пълни с живот. Хората със сангвиничен темперамент подхождат към задачите и дейностите с енергия и вълнение, което ги прави добри мотиватори и екипни играчи. Често са привлечени от творчески занимания.
Емоционалната експресивност на хората със сангвиничен темперамент е нож с две остриета. От една страна, им помага да се свързват с хората и да бъдат разбиращи, но от друга ги прави податливи на колебания в настроението.
Сангвиниците са адаптивни и отворени към нови преживявания. Могат лесно да се приспособят към променящите се обстоятелства. Тази гъвкавост им позволява да се ориентират в социални ситуации с лекота, но може да представлява проблем, когато става въпрос за фокус, дисциплина и преследване на цели, за които е нужно търпение и продължителни усилия.
Склонни са да бъдат любопитни, спонтанни и импулсивни. Харесва им да създават вълнуващи преживявания и приключения. Хората с този темперамент се радват да бъдат център на внимание и това може да предизвика силна нужда от външно одобрение. Тенденцията им да предприемат множество дейности и да се разпиляват, често ги довежда до състояния на прегаряне, умора и тревожност.
Най – големият им враг е непостоянството. Лесно се вдъхновяват, но също толкова бързо губят интерес. Ако не се научат на дисциплина, остават с много започнати и недовършени неща.
Холерик
- Елемент – огън
- Цвят – червен
- Социалност – екстроверт
- Силни страни – амбициозен, енергичен, целеустремен, ефективен
- Слаби страни – критичен, конфликтен, избухлив, импулсивен
Холериците имат силно изявени лидерски качества. Те са уверени, настоятелни и решителни. Често са самоуверени и предпочитат да разчитат на себе си, поемат отговорност за действията и решенията си. Хората с този темперамент мислят логически, умеят да анализират сложни ситуации и имат отлични способности за решаване на разнообразни проблеми и предизвикателства.
Те са силно фокусирани върху постигането на целите си, но често могат да бъдат нетърпеливи и лесно да се разочароват, когато нещата не вървят както трябва. Понякога проявяват агресивно поведение. Трудно им е да се доверят на друг да свърши работата. Понякога са толкова съсредоточени върху поставената задача, че могат да пренебрегнат чувствата и нуждите на останалите.
Стремежът на холериците към успех и постижения лесно може да се превърне в работохолизъм. Случва се да дадат приоритет на работата пред други аспекти от живота, като се подлагат на високи нива на стрес и прегаряне, което крие опасност от развиване на високо кръвно налягане.
Меланхолик
- Елемент – вода
- Цвят – син
- Социалност – интроверт
- Силни страни – лоялен, чувствителен, отговорен, креативен
- Слаби страни – самокритичност, нерешителен, тревожен, затворен
Меланхоличните хора са дълбоки мислители. Известни са със своето прецизно внимание към детайлите и добрите си организационни умения. Процъфтяват в среди, в които се ценят редът и структурата. Те ценят дълбоко естетиката и често са привлечени от артистични занимания.
Хората с меланхоличен темперамент притежават повишена чувствителност и съпричастност към другите. Силно се интересуват от емоциите и нуждите на хората около тях и могат да бъдат подкрепящи и състрадателни. Меланхолиците поставят високи изисквания както към себе си, така и за другите. Те могат да станат прекалено критични, което може да доведе до безпокойство и съмнение в себе си. Това води до повишен риск от депресия и тревожност. Меланхолиците трудно се адаптират към новости и внезапни промени могат да доведат до напрежение. Склонни са да се изолират и да се затворят в себе си. Много са чувствителни и това може да причини храносмилателни проблеми и безсъние.
Най – големият враг на меланхолика са прекомерното мислене и самокритика. Склонен е да анализира до безкрай и да се съмнява в себе си. Това може да доведе до страх от действие и усещане за пропуснати възможности.
Флегматик
- Елемент – земя
- Цвят – зелен
- Социалност – интроверт
- Силни страни – спокоен, мил, наблюдателен, търпелив
- Слаби страни – срамежлив, бавен, пасивен, трудно адаптивен
Флегматичните личности са известни със своето спокойно и сдържано поведение. Те имат естествената способност да останат уравновесени и да поддържат емоционална стабилност, дори в трудни ситуации. Като отлични слушатели, те умеят да съчувстват на другите и имат добри дипломатически умения.
Те са прекрасни посредници, тъй като могат да разберат и анализират различни гледни точки.
Притежават висок праг на търпение. Не се дразнят лесно от действията или поведението на другите и могат да поддържат стабилно и приемащо отношение. Тази черта им позволява да поддържат хармонични взаимоотношения. Добри наблюдатели, имат отношение към детайла. Спокойствието на хората с флегматичен темперамент понякога води до отлагане и инертност. Заради миролюбивата си природа, трудно влизат в конфликт. Могат да имат здравословни проблеми, свързани с бавен метаболизъм и надаване на теглото, както и ниски нива на енергия и склонност към летаргия.
Най – големият им враг е пасивността. Комфортът и спокойствието могат да задържат флегматика на едно място. Ако не се активира съзнателно, рискува да пропусне развитие и разгръщане на потенциала си.
В работата с бебетата теорията за четирите темперамента се явява много важен помощник по време на ранното детство, когато говорим за ранно детско развитие. Дава ни обяснение защо бебетата и децата толкова различно преминават през етапите на развитие. И ясно и научно обосновано ни показва, че не бива да сравняваме децата. И затова етапите на развитие имат определена норма, но с широки граници. Например децата сядат между 6-тия и 9-тия месец и е важно да дочакаме естественото усвояване на този навик (родителите могат да подкрепят това действие, но не е добре да слагат бебето да сяда, докато мускулите не са укрепнали и балансирано развити).
Защо е добре да познаваме темперамента?
Когато познаваме своя темперамент и имаме знания за другите видове, можем да разберем как да общуваме, за да има добра комуникация.
Ще можем поне съзнателно да не натискаме „по мазола“ близките си хора и да пазим себе си да не влизаме в излишно напрежение. Та нали най – доброто е да имаме спокойствие и топлина поне в близките си отношения. А когато става дума за това как да се държим с децата, ще имаме разбирането, че те може да не са като нас, че те може да са с друга нагласа към света. Тогава няма да прехвърляме своите очаквания към тях и ще можем да ги учим спрямо това, от което имат нужда.
Например един сангвиник няма да натоварваме с много сензорна стимулация; от флегматика ще изискваме подреденост и действие; за меланхолика ще търсим интригуващи занимания и самостоятелност; а холерика ще забавяме и ще търсим начин да отпуснем Нервната му система.
Може ли темпераментът да се промени?
Темпераментът не може да се промени, но неговите проявления могат. И това зависи от начина, по който общувате с детето. Нали разбрахте, че всеки темперамент изисква различно отношение. Темпераментът е база, с която живеем и само от нас зависи в зряла възраст какъв характер ще формираме.
С напредването на възрастта детето се учи да управлява себе си и това е свързано с укрепването и развитието на нервната система.
Средата и възпитанието могат да смекчат(загладят) или да изострят(назъбят) специфичното поведение.
Задачата на родителя е да помогне на детето да опознае света и да се адаптира към него.
Защо е добре да се съобразяваме с темперамента на бебето от раждането?
Да. Чувам Ви. Кое по-напред. Но интересът към тази тема не е за момента, когато се роди бебето. Това е занимание, с което е добре да се позабавлявате докато чакате своето съкровище.
А ако се срещате сега с тази тема и Ви е интересна, когато намерите време, ще е вашият правилен момент.
Това знание ще Ви даде по – голямо разбиране за Вас самите, а след това и за децата Ви.
А в дългосрочен план в семейството ще има повече разбирателство и радост и по – малко крясъци от страна на родителите и децата. Ще има по– искрени отношения и повече разбирателство.
В крайна сметка тази информация е за тези, които се разграничават от насилието и манипулацията. Искат да има граници и правила, искат да променят себе си, за да се чувстват по – добре и благодарение на това да изграждат здравословна, щадяща и нежна среда в своите семейства.
И моля Ви, всичко това не е лигавщина или поредната тема, с която да Ви натоваря. Тази информация може да ви даде разбиране за поведението на детето и знание какво да бъде вашето отношение към него.
Та, сега стигнахме до най – интересната част.
Как можем да открием какъв е темперамента на бебето?
В първите месеци е трудно, но все пак има маркери, които можете да забележите. Около 6-тия месец е напълно възможно.
Няма чист темперамент, ние носим характеристики от 2 или 3 типа, но един е доминиращ. Нашата задача е да наблюдаваме и търсим доминиращия, особено в бебешка възраст, за да разбираме и подкрепяме бебето, а за нас да подсигурим възможно най– спокойна среда.
Умението да определите темперамента още в бебешка възраст (около 6- тия месец е напълно възможно), ще Ви даде повече разбиране за това как да се занимавате и да подкрепяте своето бебе и дете, как да отговаряте на неговите нужди и да си обяснявате неговото поведение. Ако имате знания за темперамента, ще сте убедени, че не трябва да сравнявате своето бебе с бебета на същата възраст и да се безпокоите, ако Вашето бебе се различава.